Дезинформационният пейзаж в първото полугодие на 2023 г. според инициативата #factcheckEI_BNR с подкрепата на EMIF

Дезинформационният пейзаж в първото полугодие на 2023 г. според инициативата #factcheckEI_BNR с подкрепата на EMIF

В периода януари-май 2023 г. Европейският институт и Българското национално радио  продължиха успешно да сътрудничат в проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ , финансиран от Европейския фонд за медии и информация (EMIF).

Близо 70 са вече проверките на факти (факт-чек), които журналистите от БНР в цялата страна създадоха в периода от декември 2022 до юни 2023 г. след като участваха в професионални обучения по проекта. Проверките на факти  се публикуват на сайтовете на БНР и ЕИ в текст и звук, излъчват се в ефирните радио-програми и всекидневно се разпространяват в социалните мрежи на двете организации с хаштаг #factcheckEI_BNR.

Обхватът на темите, подложени на проверка на факти, чрез които се развенчават митове, страхове и напрежение сред различни социални групи, е голям. Ето как изглеждаше дезинформационният пейзаж в първата половина на 2023 г., пречупен през темите на проверките на факти:

Често срещан манипулативен наратив в родните социални мрежи представя Европейския съюз като „лош“ и „слаб“, в който животът е труден и дори принуждава европейците да ядат хляб с човешка коса и да се къпят със студена вода,  а поляците панически да бягат в чужбина заради обявена „военна мобилизация“. Разпространиха се също „прогнози“, че ЕС щял да се разпадне до пролетта, които разбира се не се сбъднаха. Тази серия от митове представя България като „жертва“ на чиновниците от Брюксел – например ЕК иска да забрани розовото масло и да го обяви за токсично, да отнеме от хората правото на собственост върху нови автомобили, че даже и да премахне парите в брой заради нова дигитална валута, чрез която властите ще следят всяка стотинка на обикновените хора…

Според други внушения Западът ни отнема традициите и патриотичните ценности – факт-чекърите развенчаха твърденията, че старозагорско училище въвеждало полово неутрални тоалетни, че от учебната програма отпадали произведения на български автори и че протестите в София в защита на Паметника на Съветската армия били много масови: в този случай бе използвана илюстрация, която се оказа просто една стара снимка от друго събитие в друга държава… Манипулациите заиграват и с емоционалната струна на националното самочувствие, за да се почувства читателят „обиден“ – БНБ предлага „стъпкан лъв“ в дизайна на евро-монетите: твърдение, което беше опровергано.

Темата за Еврозоната и българския лев съвсем естествено често става обект на манипулация и дезинформация. Тази пролет масово се тиражира „пример“, че въвеждането на еврото е вкарало Испания в дългова криза и същевременно упорито се твърди, че ако влезе в еврозоната, България ще плаща чужди дългове. Сюжетът често бива гарниран с конспиративни теории – като този, че убитият шеф на „Дойче банк“ бил „противник“ на еврото.

Значителна част от разпространяваните слухове целят да представят Украйна и украинските бежанци като „токсични“, „вредни“ и в крайна сметка „ненужни“ за българите. Екипът за проверка на факти развенча предизвикващи паника и страх твърдения като тези, че дете от Разград се било отровило след като яло украински яйца, а внесената от Украйна пшеница била „отровна“ – даже българският пазар се сринал заради вноса на украинско зърно. Други разобличени сюжети внушават, че украинските бежанци „злоупотребяват“ с българското здравеопазване.

Опитите чрез постове в различни Фейсбук-групи да се насажда страх от въвличане на България в конфликта в Украйна станаха обект на няколко проверки на факти: може ли със заповед на НАТО да има мобилизация в България и вярно ли е, че се пращат призовки за мобилизация в Българската армия? Екипът също така опроверга слуха, че български ученици щели да бъдат изпращани на фронта след военно обучение.

През полугодието не липсваха дезинформационни сюжети, свързани с общественото здраве и безопасността на храните. При тях целта е да се внуши, че Европа „налага“ опасни за здравето стандарти, както и че държавата е слаба и „не успява“ ефективно да контролира качеството на храните и напитките, продавани в магазините. Например по Великден нашите факт-чекъри събраха фактите, за да предложат отговор на въпроса дали българският пазар е залят от македонско агнешко с български печат. Наложи им се да станат също експерти по… микропластмаса: в ориза, в мидите и в рибата, както и по насекоми – има ли знак на етикетите в магазините, който показва наличието на насекоми в хранителните продукти, и наистина ли хитинът в насекомите предизвиква онкологични проблеми. Друга проверка от тази серия пък помогна на слушателите и читателите да се ориентират дали наистина в Китай произвеждат изкуствени яйца за консумация.

Очаквано „евъргрийн“-темата за КОВИД-19 не изчезна съвсем от дезинформационния пейзаж – появи се „теорията“, че тестовете за коронавирус изменяли човешкото ДНК. Репортерите внесоха яснота по фактите, свързани и с две други твърдения, дошли от отделни региони – че  недоверието към КОВИД-ваксините води до отлив от задължителните имунизации в Силистренско, както и че в Плевенско хората се въздържат от кръводаряване поради ирационални страхове от зараза с хепатит.

Всъщност темите от местно значение бяха главен приоритет за факт-чекърите от БНР. Както беше планирано по проекта, репортерите и кореспондентите откриха и разследваха слухове и митове, циркулиращи във Фейсбук-групи в отделни региони на страната: остава ли българският Северозапад най-бедният регион в страната и в ЕС? Позволяват ли административни пропуски унищожаване на дюни на плаж „Крапец -север“ в Добричко? Има ли нарушения в строежа на новия водопровод от яз. „Тича“ към Шумен? Наистина ли проектът за воден цикъл в Смолян е довел до поскъпването на водата?

Обичайният заподозрян – „лошата“ Америка – се появи в началото на годината във връзка с трагичното земетресение в Турция и Сирия чрез конспиративната теория, че американската технология ХААРП е „истинската“ причина за трагедията: внушаваше се, че САЩ се предизвикали земетресението по изкуствен начин, за да осуетят преизбирането на Ердоган за президент на Турция. Материалът бе преведен и на турски език, за достигне до повече слушатели и читатели, за които българският език не е роден. Темата за изборите в Турция също намери място в поредицата от материали – кореспондентът на БНР в Кърджали потърси отговор на въпроса дали българските изселници в Турция са политически разединени в подкрепата си за единия и за другия кандидат за президент.

Пълният списък на материалите по проекта можете да намерите тук, а обобщението на първата серия материали можете да си припомните тук.

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация „Европейски институт“ и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information Fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Още новини

Младежите и фалшивите новини

Във връзка с изпълнението на проект „КЛАС“, изпълняван с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Европейският институт осъществи допитване сред младежи на възраст между 10-25 год.

Необходимостта от „Гражданско образование“

Във връзка с изпълнението на проект „КЛАС“, изпълняван с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, споделяме материал във връзка с предмета „Гражданско образование“ от БНР.

Skip to content