Второто национално представително проучване на обществените нагласи към миграцията в България показва устойчивост на основните позиции, но и засилване на условността в приемането на бежанци и мигранти.
В рамките на проекта на Европейския институт „Толерантни заЕдно: информирано общество за законната миграция“, финансиран от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2021–2027 г., беше проведено второ национално представително проучване на обществените нагласи към миграцията в България. Докладът сравнява резултатите с тези от първото национално проучване и допълва анализа на обществените нагласи с изводи от качественото изследване, осъществено в рамките на проекта.
Готовност за приемане на бежанци
Между 2024 и 2026 г. намалява готовността за приемане на бежанци. Делът на хората, които биха приели в България хора, бягащи от война, конфликт, насилие или преследване, спада от 62% на 53%. В същото време отношението към трудовата миграция практически не се променя.
Промяната се откроява и по отношение на безусловния прием: през 2026 г. 65% не са съгласни, че всеки бежанец, потърсил международна закрила, трябва да бъде приет, спрямо 56% през 2024 г. Успоредно с това се засилва подкрепата за пълно затваряне на границите. Това не означава отказ от самия принцип на закрила – повече от половината от хората, които отхвърлят безусловния прием, все пак биха приели бежанец поне в една социална роля.
Условията за приемане стават по-категорични
Между 2024 и 2026 г. условията за приемане на бежанци не се увеличават, но стават по-категорични. Общият дял на хората, които определят отделните фактори като важни, се променя слабо, но при четири от тях значимо нараства делът на оценките „много важно“.
Това се вижда най-ясно при самоиздръжката – от 57% на 69%, професионалните умения – от 34% на 45%, и приемането на местния начин на живот – от 48% на 57%. Икономическата самостоятелност и адаптацията към приемащото общество запазват водещото си място и все по-често се възприемат като задължителни условия за приемане.
Осведомеността остава практически непроменена, а доверието в медиите намалява
През 2026 г. осведомеността по темите за бежанците, имиграцията и интеграцията остава практически без промяна спрямо 2024 г. Като много добре или по-скоро добре осведомени се определят 41% през 2024 г. и 44% през 2026 г., като разликата не е статистически значима. И през 2026 г. над половината от населението определя познанията си по тези теми като недостатъчни.
Медиите продължават да бъдат основният източник на информация за бежанците – 85% през 2024 г. и 84% през 2026 г. Същевременно делът на хората, които посочват социалните медии като източник на информация, нараства от 36% на 43%.
Доверието в медиите като източник на информация за бежанците намалява от 54% на 45%. Това е единствената статистически значима промяна сред конкретните източници на доверие. Оценката за начина, по който медиите представят имиграцията, остава без статистически значима промяна: 36% смятат представянето за обективно през 2024 г., а през 2026 г. делът е 32%.
Личният контакт и подкрепата за бежанците
Делът на хората, които са разговаряли или са се срещали с бежанец или човек, търсещ закрила, през последните 12 месеца, остава непроменен – 24% и през 2024 г., и през 2026 г.
През 2026 г. 14% от населението са оказали някаква форма на подкрепа на бежанци през последните 12 месеца, спрямо 15% през 2024 г. Подкрепата продължава да се изразява основно в даряване на средства или стоки и в публикуване на съобщения в социалните медии.
Личният контакт и оказаната подкрепа са свързани с по-ниска социална дистанция. Същевременно представите за заплаха на национално равнище остават широко разпространени дори сред хората с личен контакт и сред оказалите подкрепа. Личното приемане и опасенията за последиците за страната могат да съществуват едновременно.
Промените трябва да се разглеждат в по-широк контекст
Промените в информационната среда не са последвани от съпоставима промяна на обществените нагласи. Социалните медии увеличават ролята си, доверието в медиите намалява, а осведомеността остава практически непроменена. Оценката за медийното отразяване е тясно свързана с предварителното отношение към миграцията.
Данните не дават основание наблюдаваната динамика да бъде приписана на отделни информационни кампании или проектни дейности. Посоката на част от промените съвпада с по-широкото влошаване на отношението към имиграцията в Европа, докато голяма част от нагласите остават устойчиви независимо от промените в информационната среда. Докладът насочва към по-широкия обществен и международен контекст – миграционните процеси, войните и кризите, политическия дебат и усещането за сигурност – като по-вероятна рамка, в която се формират и променят тези нагласи.
Комуникационните дейности имат значение, но възможностите им за въздействие трябва да се оценяват реалистично.
- Резюме на доклада (EN)
- Резюме на доклада (BG)
- Първо национално представително проучване на обществените нагласи към миграцията в България
- Доклад по данни от качествено проучване на обществените нагласи към миграцията в България
„Тази новина е публикувана в рамките на изпълнението на проект „Толерантни заЕдно: информирано общество за законната миграция“ (№ BG65AMPR001-2.001-0012 по договор 812108-48-10.07.2024), финансиран от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2021–2027 г.“