Интеграцията на мигранти и бежанци в България е едновременно социален, институционален и културен процес, който изисква не просто реакция при криза, а дългосрочна визия, координация и ангажимент на всички нива. Успехът на интеграцията зависи в най-голяма степен от местния контекст – достъп до ресурси, институционална активност, културна отвореност и реален контакт с новодошлите. Нов доклад на Европейския институт очертава регионални различия и нужда от дългосрочна държавна стратегия.
Ново качествено проучване беше разработено в рамките на проекта „Толерантни заЕдно: информирано общество за законната миграция“, финансиран от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2021–2027 г. Анализът представя обществените нагласи към миграцията и интеграцията на граждани на трети страни в България.
Проучването, проведено в пет области – Бургас, Враца, Монтана, Стара Загора и Шумен, изследва как местните общности възприемат мигрантите, какви са формите на подкрепа и кои са основните пречки пред успешната интеграция.
Основните изводи показват, че социално-икономическата среда силно влияе върху обществените нагласи. В по-бедните и маргинализирани региони- Враца и Монтана, се наблюдават по-високи нива на недоверие и страхове, свързани с конкуренция за работни места и социални помощи. В по-развитите области и там, където има реален досег между местни хора и бежанци – Бургас и Стара Загора, отношението е по-толерантно.
Езиковата бариера остава едно от най-сериозните предизвикателства пред успешната интеграция. Сред най-често посочваните трудности е липсата на познания по български език – както за възрастните, така и за децата. Учителите в Бургас и Стара Загора съобщават за затруднения при преподаването, което понякога води до социална изолация на учениците мигранти.
Във всички региони децата се открояват като двигател на интеграцията. Те по-лесно приемат различията и дори влияят положително на възрастните. „Децата приемат различния, когато възрастните не им пречат“, казват учители от Бургас.
Въпреки предизвикателствата, в редица региони са установени положителни примери – езикови курсове и социални услуги за украински семейства в Бургас, активна читалищна дейност и културно съжителство в Шумен, сътрудничество между университет и общината в Стара Загора.
Регионални контрасти
Докладът очертава ярки регионални различия:
- Бургас – активна общинска политика и реално присъствие на мигранти, но и локални напрежения;
- Враца и Монтана – социална изолация и икономически страхове, водещи до резервираност;
- Стара Загора – висока толерантност и добри практики в образованието;
- Шумен – пример за междуетническо съжителство и силна читалищна култура, която подпомага интеграцията.
Ролята на медиите и умората от солидарността
Медиите изиграват решаваща роля – в началото на бежанската криза акцентът е върху състраданието, но впоследствие темата избледнява или се представя през негативни сюжети. Изследването отбелязва и „умора от хуманитарната помощ“, особено след 2022 г.
Препоръки: от спонтанна доброта към структурирана политика
Докладът подчертава нуждата от национална стратегия за интеграция и по-активна подкрепа за общините.
Сред предложените мерки са:
- въвеждане на подготвителни курсове по български език за новопристигнали;
- създаване на местни центрове за интеграция и многообразие;
- обучение на учители и държавни служители за работа в мултикултурна среда;
- по-добро медийно отразяване на успешни примери за съжителство.
Докладът подчертава необходимостта от дългосрочен, координиран и човешки подход към интеграцията – такъв, който да превърне миграцията не в заплаха, а във възможност за развитие на българските общности.
Докладът по данни от качествено проучване на обществените нагласи към миграцията в България представлява продължение на вече проведеното в рамките на проекта Първо национално представително проучване на обществените нагласи към миграцията в България.
„Тази новина е публикувана в рамките на изпълнението на проект „Толерантни заЕдно: информирано общество за законната миграция“ (№ BG65AMPR001-2.001-0012 по договор 812108-48-10.07.2024), финансиран от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2021–2027 г.“9